На раздяла Надежда във очите ви блести… Довчера като нас – пленено ято – сега ще литнете към висоти в небе без граници, но непознато. Там облачета – вчерашни мечти менят се непрестанно като луди, а буря тъмни ветрове върти и къса с гняв поредните заблуди. Там слънцето се ражда с кървав плам, пече жестоко и боли незримо, а пък Нощта изгражда звезден храм или притиска с мрак неумолимо. Препускайки след утрешния ден, разбрали – свободата е присъда – ще търсите училищния плен… А ние ще ви гледаме с почуда. И някой ден ще литнем като вас към хоризонта, който ни опива. Не ни забравяйте. На добър час! Помнете, че борбата е красива
| 
NEWS
