Неусетно са се изнизали годините, спомените все повече бледнеят, паметта, колкото и добра да е, един ден се оказва безсилна да възкреси далечното минало и само написаното остава вечно, ако добре се съхрани. И нека сега да си спомним за тези, които първи засяха народната нива със семената на знанието, защото невъзможно е да се изброят имената на всички, но първите - те се знаят, помнят и поколенията ги тачат.
Преваля деветнадесети век!
Село Балбунар посреща Освобождението с около 2,000 жители. Малко, но родолюбиви били българските семейства. Те усещали, че на ножа България ще са нужни нови хора- просветени. Годината е 1890, 11 септември. Отваря врата първото училище, за да прибере първите ученици 15-20 брой. Първото „школо” е в дома на Петър Йорданов. Всички Балбунарски чиновници са събрали пари помежду си за издръжката на училището и на учителя. А той, първият, Владимир Хлебаров е от Тутракан с годишна "заплата” 600 лева.
През учебната 1891/92г. до 1894г. в училището работи първата учителка-Тодора Малекова от Русе. Сред първите са: Андрей Рошков, Владимир Братоев, Христо Бандулов от далечна Македония, Пенчо Радославов от гр. Дряново.
За пръв път цялото училище се премества в удобно, специално построено училищно здание през учебната 1908/09г. събития за училищно дело е откриването на първата смесена прогимназия с четири начални класа и един пети клас. Годината е 1909/10г.- учител в прогимназията е Стефан Маронов от с. Тетово, който по-късно заминава на фронта и загива от сръбски куршум в Междусъюзническата война. Балканските войни слагат знак върху училищния живот в селото. От 15.10.1912г.до април 1913г. сградата е превърната в казарма.
С протокол №11/21.07.1915 г. се решава макар и недовършена да се отвори новопосроена училищна сграда, която е запазена и се ползва до днес, а с приходите от една вечеринка се поставят стъкла.
Паметна остава 1923 г. Господин Русенският окръжен училищен инспектор с предложение №2953 от 16.03.1923 г. утвърждава направеното от училищното настоятелство на с. Балбунар с протокол №28 от 04.02.1923 г. училището да се именува „Христо Ботев”.
Годините се нижат, летописите запечатват най-интересните моменти от живота на училището и селото. В началото на 1934 г. с. Балбунар е преименувано на с. Кубрат.
На 04.12.1944 г. съвсем скромно в салона на читалището с тържество се открива непълна гимназия – 6 паралелки, в които са разпределени 180 младежи и девойки. Напътствено слово произнася Тодорица Илиева Димитрова – първата директорка на гимназията. През 1948 г. завършва нейният първи випуск-93 зрелостници.
През 1961 г. започва строежът на новата сграда с 8 класни стаи и 4 работилници. През 1963-64 г. училището се разделя на Първо основно училище „Христо Ботев” с директор Величко Великов и Второ основно „Христо Смирненски” с директор Никола Костадинов. През учебните 1980/81 г. и 1981/82 г. осмокласниците от целия град са събрани в ПГ „Гео Милев” с директор Минка Козарева.
Учебната 1982/83 г. е първата от съществуването на ЕСПУ „Христо Ботев”, чийто директор до август 1984 г. е Костадинка Кожухарова.
Учебната 1984/85 г. започва с 61 учители, 1 131 ученика и директор Татяна Дочева и заместник директори: Костадинка Кожухарова, Пенка Йорданова, Росен Ненков.
През август 1982 г. започва и строителството на разширението на училището, което се подготвя за 100 годишния юбилей. Учители и ученици взеха участие в довършването и обзавеждането на новопостроената сграда. През учебната 1989/90 г. учениците влязоха да учат в новия корпус.
Годината 1990 e юбилейна за училището. През м. ноември на голямо общоградско тържество се отбелязва 100 годишнината от създаването на училище „Христо Ботев” и 100 години образователно дело – Кубрат. Открито е тържествено разширението с 24 класни стаи, кабинети и лаборатории по химия, физика, биология, актова зала, училищен музей.
ИСТОРИЯ
