УТВЪРЖДАВАМ:

ДИРЕКТОР: ТАТЯНА ДОЧЕВА

УЧИЛИЩНА ПОЛИТИКА

ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИЯТА (ТОРМОЗ, НАСИЛИЕ)

 Цели

Основната цел на програмата е  превенция на агресивното поведение на ученици от 7.-18г. и родители, както и справяне с агресивни прояви на ученици.

·                Прилагане на стратегии за ограничаване на дезадаптивното поведение – изключване на всякакви форми на насилие и тормоз.

·                Подпомагане на процеса на утвърждаване на ценности и норми на поведение у учениците – дейности през свободното време, превенция на насилието; противообществени прояви; отпадане от училище.

 Основни задачи:

·                Създаване на чувство за принадлежност към училищната общност, пълноценна социализация и мотивация за развитие и успешно реализиране на пазара на труда.

·                Използване на нетрадиционни методи и похвати за ограничаване на агресивните прояви –  тренинги, ролеви игри, извънкласни дейности по интереси, както на учениците, така и на учителите.

·                Осигуряване на училищна подкрепа в превенцията на агресивното поведение при подрастващите.

·                Подобряване на диалога помежду ученици, учители и родители и обединяване на усилията им в превенцията на агресивното поведение в училище и извън него.

·                Повишаване на ефективността на прилаганите санкциониращи мерки на местно ниво при прояви на агресивно поведение, както спрямо учениците, така и спрямо родители, чрез ефективно сътрудничество между класните ръководители, УКПППУ, училищен психолог, родители, ученици и партньорство на училището с външни организации.

МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

А. Разработване и въвеждане на превантивни мерки за предотвратяване и противодействие на тормоза в училище

І. На ниво клас/класна стая:

·                    Интерактивни занятия с учениците в клас на часа:

 – тренинги (за себепознание; за междуличностни отношения);

-  работа в малки групи;

- работа по казуси;

- индивидуална работа;

·                    Групова работа с училищния психолог.

·                    Изваждане на теми от учебното съдържание, свързани с права на детето, социални роли, ценности и норми.

·                    Изработване на правила за поведение и договаряне на процедура, в случай на нарушаване на правилата на ниво клас.

ІІ. На ниво училище

1.Училищно ръководство

·                    Изграждане на координационен съвет с функции и делегирани отговорности за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза.

·                    Договаряне на единен механизъм, включително разписани ясни отговорности, за реагиране при всяка проява на тормоз и насилие.

·                    Промени в правилника за дейността на училището, свързани с противодействието и превенцията на тормоза.

·                    Прилагане на програми за развитие на личните и социални умения на учениците.

·                    Подобряване на системата за дежурство, с оглед обхващане на местата, в които на етапа на оценка е установено, че се извършва тормоз.

·                    Подобряване на системата за съобщаване на случаи на тормоз.

·                    Осигуряване на партньорства с външни за училището служби, организации и специалисти.

·                    Насочване към основни здравни и социални услуги за децата и семействата.

2.Взаимодействие учител-родител-ученик

·                    Индивидуални консултации с родители.

·                    Създаване на родителски ателиета – „учене чрез правене” (в извънучебно време родители, ученици и класен ръководител да изработват напр.  мартеници, сувенири, колажи, обща рисунка; съвместни екскурзии, походи и др.).

·                    Покана към родители да посещават учебни часове.

·                    „Школа за родители” -  родителски кът в училищната библиотека.

3.Повишаване квалификацията на учителите за превенция и справяне с тормоза.

·                    Учителят като медиатор за разрешаване на конфликти между ученици.

·                    Съставяне на протокол в случаи на агресивно поведение или рушене на материалната база на училището от ученици, с описани всички свидетелски показания.

·                    Работа на класните ръководители за изграждане на групови норми срещу агресията.

ІІІ. На ниво общност

·                    Привличане на родители – специалисти от областта на помагащите професии (психолози, лекари, свещеници, адвокати и др.) за реализиране на общи инициативи.

·                    Родителите – посредници между училището и други организации и институции, имащи отношение по проблема с тормоза в училище.

·                    Родители, които могат да осигурят ресурси за изпълнение на училищни дейности.

Б. Въвеждане на защитна мрежа – Правила за задълженията на всички служители по темата, включване на родители, дежурства

І.Интервенции в ситуации на тормоз

·                    Ясни процедури при ситуации на тормоз, в интерес на реда, сигурността и имиджа на училището като институция.

·                    Санкции според нивото на тормоз (еднократно дребно нарушение, повторения на нарушенията, сериозно нарушение).

·                    Ясни сигнали, че тормоз и насилие не се толерират – възрастните трябва да се намесват и при най-малките сигнали и съмнения на тормоз и да подават сигнал на съответните колеги, органи, служби.

·                    Водене на дневник за вписване на случаи, забележки и мнения, относно поведението на учениците съхраняващ се в кабинета на училищния психолог и протоколиране на всички ситуации на тормоз.

ІІ. Прекратяване на ситуация на тормоз

·                Задължение е на всеки учител да се намеси в ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.

·                Възрастният не трябва да взима страна, а да се позове на авторитета на училището и да изтъкне правилата и наказанията в подобни случаи.

·                Изслушването на засегнатите ученици (жертва и насилник) се прави поотделно в конфиденциална обстановка, зачитаща личността на всяка от страните в случая.

1.Реакции спрямо детето, което е упражнило тормоз

·                Уведомяване на класния ръководител, директора и родителите.

·                Възстановяване на нанесените щети.

·                Разговор с класния ръководител, училищния психолог за неприемливото поведение на ученика, поемането на отговорност и личният му избор.

·                Проследяване на взаимоотношенията му с другите, както и предлагане на психологическа подкрепа от училищния психолог.

2.Реакции спрямо дете, което е обект на тормоз

·                Класният ръководител трябва да проучи всяко съмнение, намек или сигнал за евентуална жертва на тормоз, да изгради доверителна и подкрепяща връзка с детето и ако е необходимо да се отнесе случая до заинтересованите страни – директор, психолог, родители, отдел „Закрила на детето” по местоживеене на детето, МВР и др.

·                    Дискретност и поверителност при разговора с детето, обект на тормоз, за да се запази достойнството и да се създаде доверие.

·                    Никога не се предлага среща между жертва и насилник с цел помиряване, с оглед възможна конфронтация и неблагоприятни последствия.

·                    След ситуация на тормоз е необходимо няколкодневно или по-продължително наблюдение на детето и ако е необходимо – класният ръководител да проведе разговор с него.

3.Реакции спрямо наблюдателите на ситуация на тормоз

·                    Възрастният работи с наблюдателите по време на ситуация, чрез изтъкване правилата на училището и поощряване защитниците на човешки ценности и норми.

·                    Сформиране на група за обсъждане на ситуацията на тормоза.

·                    Излизане от ситуацията със силата на убеждението и демонстрация на възможностите на интелекта, а не на физическата сила.

·                    Насърчаване на грижа спрямо тормозеното дете.

ІІІ. Училищна система за насочване към други служби

·                    Регистър на ситуации на тормоз в кабинета на училищния психолог.

·                    Взаимодействие с отдел „Закрила на детето” по местоживеене, МВР и др.участници в екипа на координационния механизъм за противодействие на училищния тормоз.

·                    В случай на дете в риск се сигнализира отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”, откъдето назначават социален работник по случая.

·                    Всички заинтересовани страни оказват съдействие помежду си и дават обратна връзка за случващото се, с оглед по-ефективната работа и положителни резултати.

ІV.Включване на родителите:

·                    Уведомяват се във всички случаи, при които тяхното дете е било участник по някакъв начин в ситуация на тормоз.

·                    Информиране за последствия, договаряне на варианти, акцентиране върху различни гледни точки по проблема, ако е необходимо насоки за работа с психолог.

VІ.Ресурсна обезпеченост

1. Училищното ръководство осигурява:

·                    Подкрепяща мрежа от специалисти в училището, които да удържат ситуации на тормоз.

·                    Осигуряване на необходими информационни материали.

2. Министерството на образованието осигурява:

·                    Проучване на необходимостта от повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в областта на справяне с училищния тормоз.

·                    Планирани обучения, свързани с темата за тормоза и училищната агресия.

·                    Подпомагане на училищните екипи при разработване на програми за грижи за деца в риск и в случаи на насилие

УТВЪРДИЛ:

ДИРЕКТОР: ТАТЯНА ДОЧЕВА

КОРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ

ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕХАНИЗМА

ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Силвия Христова – помощник директор УД

ЧЛЕНОВЕ:

1.      Майя Радева – главен учител

2.      Елка Димитрова – главен учител

3.      Стефка Александрова – училищен психолог

4.      Иванка Башева – представител на родителската общност

5.      Яна Петкова – председател на ученическия съвет

Училищната политика за превенция на агресията е приета на Педагогически съвет с Решение №3 на Протокол №2 от 25.11.2014 г.