УЧИЛИЩНА ПОЛИТИКА

ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ТОРМОЗ (НАСИЛИЕ)

  Цели

Основната цел на програмата е  превенция на агресивното поведение на ученици от 7.-18г. и родители, както и справяне с агресивни прояви на ученици.

 ·       Прилагане на стратегии за ограничаване на дезадаптивното поведение – изключване на всякакви форми на насилие и тормоз.

·    Подпомагане на процеса на утвърждаване на ценности и норми на поведение у учениците – дейности през свободното време, превенция на насилието; противообществени прояви; отпадане от училище.

 Основни задачи:

·             Създаване на чувство за принадлежност към училищната общност, пълноценна социализация и мотивация за развитие и успешно реализиране на пазара на труда.

·             Използване на нетрадиционни методи и похвати за ограничаване на агресивните прояви –  тренинги, ролеви игри, извънкласни дейности по интереси, както на учениците, така и на учителите.

·        Осигуряване на училищна подкрепа в превенцията на агресивното поведение при подрастващите.

·       Подобряване на диалога помежду ученици, учители и родители и обединяване на усилията им в превенцията на агресивното поведение в училище и извън него.

·    Повишаване на ефективността на прилаганите санкциониращи мерки на местно ниво при прояви на агресивно поведение, както спрямо учениците, така и спрямо родители, чрез ефективно сътрудничество между учители, класните ръководители, училищна комисия срещу тормоза, координационен съвет срещу тормоза, училищен психолог, родители, ученици и партньорство на училището с външни организации.

МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

 А. Разработване и въвеждане на превантивни мерки за предотвратяване и противодействие на тормоза в училище

 І. На ниво клас/класна стая:

·                 Интерактивни занятия с учениците в клас на часа:

 – тренинги (за себепознание; за междуличностни отношения);

-  работа в малки групи;

- работа по казуси;

- индивидуална работа;

·                 Групова работа с училищния психолог.

·                 Изваждане на теми от учебното съдържание, свързани с права на детето, социални роли, ценности и норми.

·                 Изработване на правила за поведение и договаряне на процедура, в случай на нарушаване на правилата на ниво клас.

·                 Извършване на конкретни дейности по превенция – участие на учениците в отбелязване на празници, участие в инициативи, уъркшопи и др.

ІІ. На ниво училище

 1.Училищно ръководство

·      Създаване на координационен съвет с функции и делегирани отговорности за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза.

·        Създаване/актуализиране на Етичен кодекс на училището.

·        Договаряне на единен механизъм, включително разписани ясни отговорности, за реагиране при всяка проява на тормоз и насилие.

·        Периодично актуализиране на правилника за дейността на училището, свързани с противодействието и превенцията на тормоза.

·        Прилагане на програми за развитие на личните и социални умения на учениците.

·        Подобряване на системата за дежурство, с оглед обхващане на местата, в които на етапа на оценка е установено, че се извършва тормоз.

·  Изготвяне на Оценка на риска от тормоз в началото на всяка учебна година от училищния психолог, по информация от класните ръководители.

·       Подобряване на системата за съобщаване на случаи на тормоз.

·       Осигуряване на партньорства с външни за училището служби, организации и специалисти.

·      Насочване към основни здравни и социални услуги за учениците и семействата.

 2.Взаимодействие учител-родител-ученик

·      Индивидуални консултации с родители.

·   Създаване на родителски ателиета – „учене чрез правене” (в извънучебно време родители, ученици и класен ръководител да извършват разнообразни дейности заедно).

·    Покана към родители да посещават учебни часове.

·    „Школа за родители” -  родителски кът в училищната библиотека.

 3.Повишаване квалификацията на учителите за превенция и справяне с тормоза.

·    Учителят като медиатор за разрешаване на конфликти между ученици.

·  Съставяне на протокол в случаи на тормоз, агресивно поведение или рушене на материалната база на училището от ученици, с описани всички свидетелски показания.

·   Работа на класните ръководители за изграждане на групови норми срещу тормоза.

 ІІІ. На ниво общност

·  Привличане на родители – специалисти от областта на помагащите професии (психолози, лекари, свещеници, адвокати и др.) за реализиране на инициативи.

·      Родителите – посредници между училището и други организации и институции, имащи отношение по проблема с тормоза в училище.

·      Родители, които могат да осигурят ресурси за изпълнение на училищни дейности.

 Б. Въвеждане на защитна мрежа – Правила за задълженията на всички служители по темата, включване на родители, дежурства

 І.Интервенции в ситуации на тормоз

·       Ясни процедури при ситуации на тормоз, в интерес на реда, сигурността и имиджа на училището като институция.

·       Санкции според нивото на тормоз (еднократно дребно нарушение, повторения на нарушенията, сериозно нарушение).

·     Ясни сигнали, че тормоз и насилие не се толерират – възрастните трябва да се намесват и при най-малките сигнали и съмнения на тормоз и да подават сигнал на съответните колеги, органи, служби.

·    Водене на Регистър за случаи на тормоз за вписване на случаи, забележки и мнения, относно поведението на учениците съхраняващ се в кабинета на училищния психолог и протоколиране на всички ситуации на тормоз.

ІІ. Прекратяване на ситуация на тормоз

·   Задължение е на всеки учител да се намеси в ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.

·  Възрастният не трябва да взима страна, а да се позове на авторитета на училището и да изтъкне правилата и санкциите в подобни случаи.

·  Изслушването на засегнатите ученици (жертва, упражнил тормоз, свидетели) се прави поотделно в конфиденциална обстановка, зачитаща личността на всяка от страните в случая.

 1.Реакции спрямо детето, което е упражнило тормоз

·      Уведомяване на класния ръководител, директора и родителите.

·      Възстановяване на нанесените щети (при рушене на МТБ).

·    Разговор с класния ръководител, училищния психолог за неприемливото поведение на ученика, поемането на отговорност и личният му избор.

·     Проследяване на взаимоотношенията му с другите, както и предлагане на психологическа подкрепа от училищния психолог.

 2.Реакции спрямо дете, което е обект на тормоз

·    Класният ръководител трябва да проучи всяко съмнение, намек или сигнал за евентуална жертва на тормоз, да изгради доверителна и подкрепяща връзка с детето и ако е необходимо да се отнесе случая до заинтересованите страни – директор, психолог, родители, отдел „Закрила на детето” по местоживеене на детето, МВР и др.

·       Дискретност и поверителност при разговора с детето, обект на тормоз, за да се запази достойнството и да се създаде доверие.

·    Никога не се предлага среща между жертва и насилник с цел помиряване, с оглед възможна конфронтация и неблагоприятни последствия.

· След ситуация на тормоз е необходимо няколкодневно или по-продължително наблюдение на ученика и ако е необходимо – класният ръководител да проведе разговор с него.

 3.Реакции спрямо наблюдателите на ситуация на тормоз

·  Възрастният работи с наблюдателите по време на ситуация, чрез изтъкване правилата на училището и поощряване защитниците на човешки ценности и норми.

·                 Сформиране на група за обсъждане на ситуацията на тормоза.

·                 Излизане от ситуацията със силата на убеждението и демонстрация на възможностите на интелекта, а не на физическата сила.

·                 Насърчаване на грижа спрямо тормозеното дете.

 ІІІ. Училищна система за насочване към други служби

·                 Регистриране на случаи на тормоз в Регистър на ситуации на тормоз в кабинета на училищния психолог.

·                 Взаимодействие с отдел „Закрила на детето” по местоживеене, МВР и др.участници в екипа на координационния механизъм за противодействие на училищния тормоз.

·                 В случай на дете в риск се сигнализира отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”, откъдето назначават социален работник по случая.

·                 Всички заинтересовани страни оказват съдействие помежду си и дават обратна връзка за случващото се, с оглед по-ефективната работа и положителни резултати.

ІV.Включване на родителите:

·                 Уведомяват се във всички случаи, при които тяхното дете е било участник по някакъв начин в ситуация на тормоз.

·                 Информиране за последствия, договаряне на варианти, акцентиране върху различни гледни точки по проблема, ако е необходимо насоки за работа с психолог.

VІ.Ресурсна обезпеченост

1. Училищното ръководство осигурява:

·                 Подкрепяща мрежа от специалисти в училището, които да удържат ситуации на тормоз.

·                 Осигуряване на необходими информационни материали.

 2. Министерството на образованието осигурява:

·   Проучване на необходимостта от повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в областта на справяне с училищния тормоз.

·     Планирани обучения, свързани с темата за тормоза в училище.

·     Подпомагане на училищните екипи при разработване на програми за грижи за деца в риск и в случаи на насилие

КОРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ

ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕХАНИЗМА

ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Валентина Димитрова – ЗДУД

 ЧЛЕНОВЕ:

1.     Стефка Александрова – училищен психолог

2.     Майя Радева – главен учител

3.     Пламена Овчарова – главен учител

4.     Силвена Богданова – учител

5.     Елица Митева – представител на родителската общност

6.     Симеон Николов – представител на ученическата общност

 Училищната политика за превенция на тормоза в училище е приета на Педагогически съвет с Решение №2 на Протокол №1 от 01.10.2024г. и утвърдена със Заповед №48/01.10.2024г. от Директора на СУ „Христо Ботев” гр.Кубрат