За безопасността на нашето дете у дома

     Живеем в свят, в който отсъствието на физическа безопасност влияе върху живота на много деца - сексуално и/или физическо малтретиране, глад, липса на дом, физическо пренебрегване и т.н.
     Има разлика между мерките за безопасност, които предприемате, за да предпазите детето си, и неговото чувство за безопасност. Дете, което се чувства във физическа безопасност, не се страхува, че по някакъв начин ще бъде наранено. Като го предпазвате и му показвате загриженост в моментите, когато се страхува, то се научава да ви се доверява. Развива чувство на сигурност, тъй като знае, че има хора, на които може да разчита. Когато детето се страхува, то не вярва на другите и се отдръпва срамежливо.
     Детето трябва да разглежда дома си като безопасно място. Това означава, че там то трябва да се чувства в безопасност с родителите си /и с другите хора, които живеят в жилището/.

Опитайте се да погледнете на този проблем през очите на детето. Задайте си следните въпроси:

* Детето ми смята ли, че живеем в безопасен квартал? Защо /или защо не/?
* Има ли съседи, с които детето ми се чувства удобно и може ли да помоли за помощ, ако не съм си в къщи?
* Колко безопасен е домът ни?
* Има ли места вкъщи, които го плашат?
* Колко време прекарва то само вкъщи?
* Знае ли какво да прави, на кого да се обади и къде да отиде при спешен случай, ако е само вкъщи?
* Чувства ли, че членовете на семейството и другите, живеещи в жилището, или хората, осигуряващи полагането на грижи за детето извън дома, са незаплашителни, насърчаващи и положителни хора?
* Чувства ли се удобно да остава вкъщи с братята/сестрите си ?
* Страхува ли се да остава само?
* Какви са страховете на детето ми?

Колкото повече научавате за страховете на детето си, толкова повече ще сте способни да му помогнете да види дома като безопасно, топло и успокояващо място.
***
Стилове на родителско поведение

     Да бъдем добри родители, означава да търсим баланс между контрола, който упражняваме, и топлотата, с която даряваме децата си.
     Родителският контрол означава да използваме забрани, да ограничаваме самостоятелността на детето и да контролираме как се изпълняват наложените правила.
     Родителската топлота се изразява в степента на проява на любов и одобрение към детето.
От нашия контрол и топлота зависи развитието на детето, доколко то усвоява нормите на поведение и ценностите, както и развитието на определени навици и умения.

     Съществуват няколко ясно различими стилове на родителско поведение.
     Авторитетният стил на родителско поведение се характеризира с това,  че родителите държат да контролират поведението на децата и в същото време да поддържат топли отношения с тях. Те признават растящата самостоятелност на своите деца, общуват с тях, обсъждат съвместно правилата на поведение. Те променят изискванията си към децата в разумни граници. При този тип родителски контрол децата се приспособяват добре към променящите се условия в училище и в общността, уверени са в себе си, с развит самоконтрол и социални умения, учат се добре и имат висока самооценка.
     Вторият стил родителско поведение е авторитарният. При него родителите подчиняват своето поведение на твърди /сурови/  правила и ги налагат на децата, без да им дават възможност да участват в процесите на вземане на решения в семейството. Родителите контролират възможно най-силно поведението на децата си, а отношенията им са хладни, отсъстват топлотата и изразяването на чувства. Родителите дават указания и заповядват, като очакват всичко да бъде точно изпълнено. Те не общуват с децата, установяват строги изисквания и правила и не допускат обсъждането им; позволяват незначителна степен на независимост. Децата в такива семейства израстват затворени, боязливи и мрачни, непретенциозни /невзискателни/ и раздразнителни; момичетата обикновено са пасивни и зависими в юношеската си възраст; момчетата могат да станат неуправляеми и агресивни.
     Либералният стил на поведение се отличава с твърде нисък контрол от страна на родителите и с топли отношения в семейството. Поведението на децата е съвсем слабо регламентирано. Родителите проявяват своята любов, общуват с децата, не им налагат ограничения - на децата е предоставена твърде много свобода при незначително ръководство от страна на родителя. Децата от такива семейства могат да изпитват затруднения в ситуации, когато трябва да сдържат поривите си или да отлагат удоволствието след свършване на дадена работа; склонни са към непослушание и агресивност, могат да се държат неадекватно и импулсивно, невзискателни са към себе си. В някои случаи обаче децата на такива родители могат да станат активни, решителни и творчески личности.
     Безразличният стил на родителско поведение се характеризира също с ниско равнище на контрол, но родителите не проявяват никакво отношение към изпълнението на своите родителски функции или към собствените си деца. Отношенията в семейството са хладни, родителите практически не контролират децата и не им поставят ограничения в поведението. Самите родителите са ангажирани предимно със своите проблеми, а децата в такива семейства израстват без родителска грижа и топлина и често стават агресивни, нарушават правилата на поведение и законите.

     Най-добре за възпитанието на детето е да съчетаваме взискателност и контрол и същевременно да приемаме емоционално детето.
     Понякога в семейството се наблюдава баланс между поведението на бащата и това на майката - бащата е по-строг, по-контролиращ, а майката - по-грижлива и позволяваща.

     Основна цел на нашето поведение е да развиваме самостоятелността на детето, неговата способност да взима решения и да контролира поведението си в различни ситуации. Когато налагаме нашето виждане на децата постоянно, те израстват с едно поведение в къщи и с друго, когато не са под наш контрол. Родителите по-често успяват да развият саморегулиращо поведение у децата си, ако постепенно ги включват при обсъждането и приемането на семейни решения и поощряват сътрудничеството, саморегулацията и споделянето на отговорност. В юношеството такива деца са по-самостоятелни и отговорни, защото родителите им са обсъждали с тях различни проблеми, съветвали са ги по различни въпроси, подготвяли са ги за по-голяма независимост и за способност самостоятелно да решават.
     Децата, идващи от семейства, където има и контрол, но и топлота и съвместни обсъждания и общуване, се характеризират с добра адаптация към училищната среда и връстниците, с активност, независимост, инициативност, доброжелателност и емпатия.

     Ето някои примерни препоръки за това какви отговорности бихме могли да възлагаме на децата си по отношение на задълженията им в семейството:
     - 6-8 години: да поливат цветята; да подготвят зеленчуците за готвене с безопасен нож; да приготвят храна (сандвичи); да прибират дрехите си в гардероба; да почистват двора; да пазаруват заедно с някой възрастен и да носят покупките до вкъщи; да разхождат кучето;
     - 9-10 години: да сменят спалното си бельо; да перат с перална машина; да пазаруват самостоятелно по списък в близкия магазин; да изгладят някои неща; да сготвят нещо сами в почивните дни; да посрещнат гости; да планират своя рожден ден и други детски празници; да пришият откъснало се копче;
     - 10-11 години: да наглеждат по-малките деца вкъщи; да изпълняват някои поръчения, свързани с пътуване по познат маршрут в градския транспорт; да си опаковат багажа; да сервират и почистват масата, да измият чиниите; да носят отговорност за своите увлечения и занимания.

     Към 10-12 години детето е способно да прави практически всичко и тук е необходимо да му се отдели "собствена територия" - неговите лични отговорности. Когато то поема отговорност за нещо по собствено желание, това може да има много положителни резултати: признава се неговото порастване, полезността му за другите, може да бъде похвалено, а ако работата не е изпълнена докрай, не е нужно да бъде порицавано и принуждавано - то и само знае, че трябва да я довърши.       

     От по-големите деца може да се очаква по-голяма последователност, но и тук е нужно преди всичко да се отбележат извършеният принос и усилия  и чак след това - качеството на направеното. Сложността е в това, да се подберат такива задачи, които да не са нито твърде трудни, нито твърде леки, да са наистина нужни и достатъчно сложни, за да има детето мотивация и алтернативи за действие.
***
Да уважаваме и ценим децата си

     Всеки човек иска да бъде уважаван и ценен от другите и нашите деца не правят изключение.Когато не уважаваме достатъчно и не ценим децата си, те израстват с мнението, че нещо с тях не е в ред. Не трябва да забравяме, че ние сме най-важните хора за тях и затова нашето мнение определя тяхното развитие.
     Това, което искат децата (и от което имат нужда!), е внимание, приемане и активно родителство от наша страна.

Ето отговорите на различни деца на въпроса "Какво искате от родителите?":
- Искам родителите ми да мислят, че съм специален;
- Искам родителите ми да са топли и дружелюбни с мен - такива, каквито са с тези, които им звънят на телефона или на вратата;
- Искам родителите ми да са по-загрижени за мен;
- Искам родителите ми да познават "онази част от мен, която никой друг не познава";
- Искам да разговарям с родителите си за онова, което е важно за мен, и да ценят моите виждания;
- Искам да ходя на училище с деца, с които имам нещо общо /Децата разглеждат родителите като имащи контрол върху това, защото определят квартала, в който живеят/;
- Искам да съм част от щастливо семейство;
- Искам родителите ми да са по-ведри;
- Искам родителите ми да знаят повече за чувствата, които изпитвам;
- Искам да живея в мирен свят.

***
Детето ни се развива добре, когато чувства, че е в:

     Физическа безопасност - дете, което се чувства във физическа безопасност, не се страхува, че ще се нарани или че някой ще му навреди. То е уверено и се научава да бъде открито и да се доверява на другите. Свободно проявява любознателността си, което му помага много в ученето.
     Емоционална сигурност - детето не се страхува и смущава. То се чувства емоционално сигурно, когато знае, че няма да го "срежат", да го накарат да се чувства зле, че няма да му се подиграват и обиждат. Когато се чувства емоционално сигурно, то се научава да бъде грижовно и да съчувства както на себе си, така и на другите.
Познава себе си и развива здраво чувство на индивидуалност. То вярва в собствената си ценност като човешко същество. Убедено е, че заслужава похвала, но и също смята за нещо нормално да хвали и да прави комплименти на другите. Когато е сигурно в себе си, детето е открито и грижовно към другите. То поема отговорност за действията си и открито ги признава.
Принадлежи и е свързано със семейството, с приятелите си. Детето, което се чувства приемано от  и свързано с другите, се чувства едновременно с това харесвано, оценявано и уважавано. То се научава да търси и да поддържа приятелствата си, да споделя и да сътрудничи с другите. Така то се учи колко важни са връзките му с другите хора и доколко то зависи от тези добре изградени отношения.
Способно - когато смята, че е добро в някои области, малкото дете има желание да научи как се вършат други неща. Тъй като се чувства способно, е готово да упорства, а не да се отказва, когато нещата станат трудни. Тъй като се опитва, преживява успехи, които го насърчават да пробва нови неща. То започва да си поставя реалистични и постижими цели, да поема инициатива.
Има разбиране за цел в живота, за него животът има смисъл. Тъй като има чувство за посока в живота / да се учи, да бъде част от семейството, да познава света около него/, то не само си поставя цели, но и упорства в тяхното постигане. Когато се изправи пред трудности, се опитва да намери различни решения. Такова дете е ведро, усмихнато, открито към близките и приятелите си и към останалите хора.


Думите, които трябва да знаем и да разбираме

Насилие /злоупотреба, малтретиране/ - всяко действие или бездействие от страна на възрастния, което води до нарушаване правата на детето, свързани с неговото благополучно физическо, емоционално и когнитивно (включително обучение) развитие.
Видове:
Занемаряване, неглижиране - несъобразяване с физическите, емоционалните или познавателните потребности на детето;
Физическо насилие - често е свързано с дисциплинирането на детето или с негативни реакции на възрастния по повод поведението на детето;
Сексуално насилие - сексуалната злоупотреба се определя като всяко действие на възрастен, насочено към удовлетворяване на неговите еротични нужди и възбуда и пренебрегващо потребностите на детето.
Според Закона за закрила на детето, самата закрила се основава на следните принципи:

-         зачитане и уважение на личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда;

-         осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;

-         специална закрила на дете в риск или с изявени дарби.

Закрилата на детето се осъществява чрез:

1) съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2) настаняване в семейство на роднини или близки;
3) настаняване в приемно семейство;
4) настаняване в специализирана институция;
5) полицейска закрила

Според Закона съществува задължение за съдействие, според което лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми общинската служба за социално подпомагане. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

Закрила срещу насилие означава, че всяко дете има право на:
- закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие;
- закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси;
- закрила срещу използване за просия, проституция, разпространение на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие;
- закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

    Сексуалното насилие над непълнолетни се определя като "включване на зависими поради своята незрялост деца и юноши в сексуални действия, които те не са в състояние да разберат напълно и да дадат съгласието си за тяхното извършване, или които са в разрез със социалните забрани спрямо отношенията в семейството".
Когато извършителят е непознато лице, става дума за изнасилване или сексуална злоупотреба. Когато той е от кръга на по-близките или по-далечни роднини - роден или втори баща, чичо или дядо; роден или доведен брат, и макар много рядко - майка, става дума за т.нар. инцест /кръвосмешение/ или сексуално насилие в семейството.
Изследванията сочат, че значителен брой от тези престъпления са дело на хора от близкото или по-широко обкръжение на децата: членове на семейството, роднини, познати, възпитатели и само около една трета - на напълно непознати.
    Естествените отношения на зависимост на детето (емоционално, жизнено, материално) от най-близкия кръг възрастни са най-честата причина за това, престъплението да остане ненаказано. Не са изключение случаите на укриване на сексуално насилие и когато извършителят е абсолютно непознато лице. Спрямо жертвата си - дете, той лесно може да си послужи със заплахи, за да го накара да мълчи, или да го убеди, че след случилото се никой няма да го защити. Това не е лишено от реални основания, тъй като нерядко, за да си спестят срама от сполетялото ги нещастие, близките са склонни към прикриване на престъплението или саморазправа.
Безсилието на жертвата. Когато жертвата на подобно престъпление е дете, то най-често е физиологически и психически незряло, неопитно, не е самостоятелно и следователно безсилно да се съпротивлява и  да се справи с престъпните намерения и действия на възрастните.

Кои деца са в опасност?

- Незнаещите, неразбиращите или страхливите деца могат лесно да станат жертва на сексуално престъпление.
- Деца, които често остават сами, нямат приятели и се радват на всяко внимание, проявено към тях.
- Сексуално непросветените деца или такива, у които са създадени погрешни представи за сексуалния живот на възрастните.
- Деца, които не получават достатъчно джобни пари или винаги са държани "изкъсо", лесно могат да бъдат привлечени от обещания за парична или друга награда.
- Деца, научени да бъдат мили, учтиви, послушни, и да изпълняват всичко, което им казват възрастните, също често стават жертва на сексуално престъпление.

Какви могат да бъдат последиците от сексуалното насилие?
    Ако детето е в кърмаческа или ранна детска възраст, сексуалното насилие спрямо него често води до страхови състояния, изоставане в емоционалното развитие, регресивно поведение /връщане към вече отминали форми на поведение като бебешки език, напикаване, смукане на палците и т.н./.
    Момичетата в училищна възраст реагират на сексуалното насилие със страхливост, безсъние, депресия, лош или прекален апетит, самоунищожително поведение, чувство на вина и срам, недоверие към собствените си чувства, ниско самочувствие, депресия и агресия, опити за самоубийство.
    В зряла възраст много от жените - жертви на сексуални престъпления в детството, задълбочават симптомите от самото детство и от юношеството, проявяват подчертана колебливост и нерешителност при вземане на житейски решения, свързани със собственото им семейство и брачен партньор.
Освен това, данните сочат, че 70 % от всички непълнолетни проститутки и 80 % от наркотично зависимите момичета в детството си са били жертва на сексуално насилие от член на семейството.
Според статистическите данни 10-20 % от сексуалните жертви са момчета. Техните реакции на подобно поведение са доста по-различни от тези на момичетата. Те могат да се разпростират от удоволствието, гордостта и раздвоението, до срама, фрустрацията, страхливостта и яростта. Тази противоречивост на чувствата се отнася най-вече до възрастта на половото съзряване, когато специфичното физиологично развитие на момчетата изостря интереса им към сексуалния живот на възрастните и желанието им да изявят своята мъжественост.